Карта - Св. св. Константин и Елена (курорт) (Sv. Konstantin i Elena)

Курортен комплекс '''„Св. св. Константин и Елена“''' е най-старият български черноморски курорт. Предишното му име „Дружба“ (след 1957 до 1992 г.) е все още доста популярно не само сред варненци, а и в цяла България. Намира се на 10 км североизточно от центъра на Варна и на 6 км от края на Варна. Заема територията: на юг – до нос „Свети Георги“, на север – до нос „Каваклар“, на запад – до бул. „Княз Борис I“, екопарк „Варна“ и селище „Манастирски рид“ и на изток – до Черно море.

Св. св. Константин и Елена е сред курортите с национално значение, определени с Решение № 45 на МС от 25.І.2005 година. Той е третият по капацитет и четвърти по посещаемост български морски курорт. Според Националния статистически институт, към 2020 г. комплексът разполага с 6420 легла в 45 места за настаняване и има капацитет 1 113 559 легла×денонощия, броят на реализираните нощувки е 256 383, а на пренощувалите – 63 384 души.

Сега курортът носи името на манастира „Св. св. Константин и Елена“, който се намира в района от XIV – XVI век. Оттогава до днешно време се е запазила само една малка църква, наполовина вкопана в земята. В манастира се е произвеждало прочутото вино „Калугерско шушукане“. Тази забележителност и красивата природа привличат населението още преди Освобождението като място за отдих. Някои от по-богатите варненци си построяват наоколо летни вили, а други са имали запазени стаи в манастира. Наемали файтон за 5 – 6 лева тогавашни пари в двете посоки и идвали тук на почивка. След Освобождението почиващите се увеличават и ги настаняват в стопанските сгради на манастира. Макар че спят на сламени дюшеци и се налага да си носят спално бельо и съдове за хранене и готвене, броят им продължава да нараства. Затова към 1897 г. градската община на Варна започва застрояване на местността около манастира и тя постепенно се превръща в курорт.

През 1905 г. започва строеж на първия морски санаториум в България – за деца болни от костно-ставна туберкулоза по инициатива на българската царица Елеонора (втората съпруга на цар Фердинанд) и с активното съдействие на д-р Параскев Стоянов – новият старши лекар и управител на Мариинската болница, Варна. Докторът става управител на летния санаториум, в който се лекуват скрофулозни, лимфатични и малокръвни деца. Той въвежда първи в България морелечението, слънцелечението и калолечението. Използва лечебна морска кал, с което поставя началото на научното калолечение в България. Лечението се оказва успешно за повечето от децата като 60 – 65% от тях оздравяват напълно. През следващите 5 години между царицата и д-р Стоянов възниква разногласие относно построяването на новата сграда на детския санаториум, което прераства в конфликт и става причина лекарят да напусне поста си през 1910 г. Сега в този район е комплекс „Слънчев ден“. Обявен е за частен имот с ограничен достъп въпреки Закона за крайбрежието, който гарантира свободен достъп на гражданите до морския бряг.

Първият почивен дом е построен през 1908 година. Надстрояват 2 етажа върху една от старите манастирски сгради с името хотел „Прага“, заради първите приети чужденци – чехи. После се посещава и от поляци и германци. Днес на това място е хотел „Естрея Палас“.

През 1913 – 1918 г. е засадена малка борова гора със семена от черен бор, донесени от Франция, а край морето – явор, липа, топола, див кестен. Залесени са много декоративни растения. Оформени са алеи и цветни градинки.

През март 1925 година Община Варна взима решение за „строителство на почивни станции в курорта, на пристанище и осигуряване на евтин превоз“. В началото на 30-те години на ХХ век започва строителството на първата почивна и гроздолечебна станция. Тя има 140 стаи с изглед към морето. Открита е на 10 септември 1933 г., но в началото на Втората световна война е закрита. Постепенно се построяват ведомствени почивните станции: на телеграфо-пощенските работници (БТК – почивен дом „Калиакра“), Българския учителски съюз, Железничарския съюз, фонд „Кооперативен работник“ и др.

Със създаването на стопанско предприятие „Балкантурист“ през 1948 година, са сключени договори за посрещане в България на чешки туристи. Построяват се нови хотели: през 1949 година – „Плаж-хотел №1“, преименуван по-късно в хотел „Роза“, а през 1951 г. – хотел „Одесос“. По политически причини курортът се нарича „Балкантурист – Добри Терпешев“, а между 1951 и 1956 година носи името „Варна“.

На 1 декември 1955 г. Министерският съвет издава постановление за построяването на два курортни комплекса край Варна: Дружба и Златни пясъци. Строежът на първия започва през 1956/57 година под името „Балкантурист“, а по-късно е наречен „Дружба“. През 1956 г. са построени хотелите „Чайка“, „Бор“, „Простор“, „Лебед“, „Лотос“, „Русалка“, „Рубин“ и други.

През годините се изграждат и други ведомствени почивните станции: